Сблъсъкът с диагнозата рак може да бъде едно от най-трудните преживявания в човешкия живот, което обикновено носи със себе си много промени, свързани както с физическите последици от заболяването, така и с психическото състояние (тревога, страх, скръб, отчаяние), екзистенциалните и духовните въпроси, произтичащи от болестта и нейното лечение. Степента и интензивността на тези фактори могат да поставят онкологично болните в дистрес.
Професионалната подкрепа за пациентите с рак е една от задачите на клиничния психолог. Спецификата на тази подкрепа произтича от сложността на състоянието, в което се намира пациентът и неговото лечение. Състоянието на дистрес води до информационно и емоционално объркване на пациентите, нарушава тяхната вътрешна и външна хармония или задълбочава кризата, съществуваща преди заболяването. Трябва да се вземе предвид и съпътстващата поява на други соматични или психични заболявания и лични проблеми, които не са непременно предизвикани от заболяването (предхождащи или независими от заболяването и лечението) и все пак показват известна връзка с него.
След като изследва състоянието на пациента, клиничният психолог може по-ясно да определи целите на психологическата подкрепа, която трябва да се окаже в конкретния случай и да се постави съвместна цел:
- психологическо консултиране;
- кризисни интервенции;
- рехабилитация;
- превенция и поддържане на здравето;
- психотерапия.
Получаването на животозастрашаваща диагноза, по своя характер се определя като кризисна ситуация. Всяка кризисна ситуация, освен че е явна заплаха, представлява и възможност за личностното израстване и промяна. Човек, който преживява това състояние и свързаните с него емоции и чувства, се нуждае от външна подкрепа, тъй като често е изчерпал ресурсите си да се справи сам с проблема. Кризисната интервенция е форма на помощ при внезапни, изненадващи и разрушителни житейски събития.
Диагнозата рак е такъв вид събитие за много хора, особено в следните преломни моменти:
- когато той е идентифициран (диагностициран);
- когато лекарят предлага лечение, особено оперативно;
- в случай на рецидив/метастази, особено ако се появява след дълъг период на стабилност и възстановяване към нормален живот;
Всяко от горепосочените обстоятелства може да изисква бърза и спешна психологическа помощ. Намесата в такъв случай включва:
- подкрепа за пациента и неговото семейство чрез изграждане на добри взаимоотношения, изслушване на историите им, насърчаване да изразяват открито чувствата си;
- помощ за разбиране на ситуацията от страна на пациента чрез обясняване на съмненията му;
- предлагане на конкретни мерки (напр. допълнителна консултация с лекар; обръщане към организация за помощ, асоциация за самопомощ или център за хора с увреждания; преразглеждане на решението за прекратяване на лечението) изграждане на надеждата на пациента чрез показване на перспективите за близкото бъдеще (седмица, месец).
Най-ефективните форми на интервенция се определят в зависимост от индивидуалната ситуация, емоционалното състояние и справянето на пациента.
Психологическото консултиране е форма на подкрепа, предлагана на лица, преживяващи криза в развитието или трудности в адаптацията. Кризите на развитието възникват винаги, когато в живота на човека се появят нови предизвикателства, включващи естествения процес на навлизане в нов етап от живота.
Те се появяват, когато лицето все още не е способно да се справи с предизвикателствата, отредени за етапа, в който навлиза, когато все още не се е научило да задоволява новите си потребности (например в периодите на юношеството, зрелостта, средната възраст или старостта и съответните задачи на развитието, при изпълнението на които започва нов етап, например: изграждане на собствена идентичност, сексуални потребности, желание за близост, нови родителски роли, предизвикателства, свързани с работата и професионалната кариера, промяна на родителските роли при възрастните деца, влошени здравословни показатели, пенсиониране).
Такива обстоятелства, особено ако се появят неочаквано, могат да породят тревога и да попречат на човек да използва иначе ефективните начини за справяне или да са толкова различни от предишния опит, че да изискват нови стратегии за справяне. Промяна в развитието или натрупване на стресиращи житейски събития, или и двете едновременно, може да изискват съвет от човек, който е в състояние да погледне на ситуацията с обективно око. Това е подходящ момент за психологическо консултиране.
Психолозите, работещи в онкологичните центрове, често прибягват до разнообразни терапевтични подходи, тъй като различните методи се оказват ефективни за различните групи пациенти и за различните етапи на заболяването или лечението. Важно е, независимо от вида на оказваната подкрепа, пациентите да бъдат научени да живеят с болестта, а на излекуваните пациенти да бъде показано как да използват преживяванията си, често много болезнени, като източник за развитие, а не за самоунищожение.
Този процес обикновено е продължителен и изисква многобройни срещи.
Проявяването на силни емоции; говоренето за собственото страдание, тревогата и нейните източници, страха от операция, лъче- или химиотерапия; даването на воля на сълзите, възражението, гнева – всичко това обикновено носи облекчение и успокоение, било то временно или постоянно. Самото разрешение, насърчаването или приемането на подобно поведение, както и усещането за сигурност по време на срещата позволяват на пациента да започне да изгражда вътрешната си хармония, помагат му да заеме дистанция спрямо себе си и състоянието си и съответно да приеме ситуацията, в която се намира. Този метод често се прилага като подготвителна мярка, поставяща основите на други методи.
Рационалната психотерапия, провеждана индивидуално или колективно, е форма на подготовка на пациента за физически или психически натоварващо преживяване. Тя се състои в ясно и разбираемо представяне на използвания метод на лечение, обсъждане на възможните му незабавни и забавени странични ефекти, форми на самоподкрепа, значението на участието на пациента в борбата с рака чрез психическо укрепване и спазване на препоръките на терапевта.
Това, което може да се постигне благодарение на тези методи, е да се преориентират пациентите, да се превърне негативното, пасивното и песимистичното им отношение към болестта и нейното лечение в отношение на активност и мобилизация, от „предавам се“ в „боря се“. Това често се оказва повратна точка, която отваря пътя за приемане и адаптиране към болестта като необратим факт.
Подкрепящата психотерапия е свързана с оказване на подкрепа на пациента, насърчаване на откритостта в изразяването на чувствата, опит за достигане до силните му личностни качества и разкриването им, отнасяне към настоящата ситуация, изграждане на чувство за сигурност и доверие в себе си и социалната среда. Единствените предпоставки за този вид терапевтични контакти са истинност, желание да се намери място за себе си в реалността на болестта.
Специфичният характер на онкологичното заболяване кара пациентите да бъдат силно засегнати от усещането за вътрешен хаос и несигурност, да загубят чувството за сигурност и да преживеят криза. Те се нуждаят от някой, който да им помогне да преодолеят страха, да намалят тревожността и да открият скритите ресурси на енергия и желание за живот, които са необходими за борбата с болестта.
Работата с клиничен психолог цели да подкрепи пациента, да помогне в изваждането наяве на онези личностни ресурси, които спомагат за издържане на лечението и завръщането към нормалния живот. Те осъзнават, че в живота им се е случило нещо важно, може би промяна към по-добро, промяна, от която ще се възползват дълго времe.