Лъчетерапията, със своята над 100 годишна история, заема важна и съществена роля при лечението на злокачествените заболявания, както и при някои доброкачествени тумори. Тя е част от комплексното лечение в онкологията заедно с хирургията и химиотерапията. Прилага се при 50-60% от всички онкоболни на определен етап от тяхното комплексно лечение и има принос в удължаване на общата преживяемост.
В ранните стадии на онкологичното заболяване лъчетерапията е метод на избор пред хирургията, защото запазва лекувания орган. Следоперативното облъчване е най-често прилаганият метод при малигноми с висок риск на метастазиране, както и след нерадикални операции.
При авансирали стадии лъчетерапията се прилага като самостоятелен метод или в комбинация с химиотерапия с цел пълно унищожаване на тумора или намаляване на неговия обем.
В палиативен аспект тя има противоболков ефект, спира кървенето, облекчава симптомите и повишава качеството на живот на пациентите.
Лъчетерапията с ниски дози е с противовъзпалителен, противоедемен и противоболксов ефект при редица нетуморни и ставно-дегенеративни заболявания протичащи с хроничен ход – шипове на петната кост, гонартрози, бурсити, тендовагинити, остеоартрити и др., неповлияващи се от медикаментозна терапия и физиотерапия.
Също намира приложение в ортопедията за профилактика на хетеротопна осификация след хирургия на тазобедрената става, при келоиди, фиброми с антипролиферативното си действие.
В ендокринологията лъчетерапията се прилага при тиреоидно-асоциираната офталмопатия, болестта на Грейвс, където се постига дълготрайна супресия на локалните автоимунни процеси с имуно-модулиращ ефект.
Изброените предимства на лъчетерапията показват, че ползите от нея многократно превишават риска за развитие на късни лъчеви промени.
В процеса на лъчелечението лъчетерапевтът е отговорен за изготвянето на индивидуален план за лечение, който да осигури максимална ефективност, като минимизира страничните ефекти. Той също така е отговорен за осигуряването на точността при прилагането на лъчите. По време на лечението, лъчетерапевтът наблюдава пациента за възможни странични ефекти от лъчетерапията, като кожни реакции, умора, гадене и проблеми с храносмилането, и взема мерки за минимизиране на тези ефекти. Той може да коригира лечението или да предложи подкрепа за облекчаване на симптомите. Лъчетерапевтът работи в тясно сътрудничество с хирурзи, онколози и други медицински специалисти.
След приключване на лъчетерапията, лъчетерапевтът продължава да следи пациента за дългосрочни ефекти и възможност за рецидив на тумора. Това включва регулярни прегледи и образни изследвания, за да се осигури, че лечението е било ефективно Лъчетерапевтът има решаваща роля в оптимизирането на лечението на пациентите, като се стреми да максимизира ефективността на терапията и да минимизира рисковете и страничните ефекти.