През последните години честотата на онкологичните заболявания се увеличава сред населението на развитите страни. По данни от Globocan през 2018 г. броят на новите случаи с рак в света е 18 078 957. Очаква се, че заболяемостта ще нараства и през 2035 г. те могат да достигнат приблизително 24 милиона случая.
Едновременно с това, значително се увеличава и броят на хората, преживели злокачествени заболявания. Благодарение на по-достъпната онкологична помощ, по-широките възможности за ранно откриване на рака, усъвършенстването на мултидисциплинарния подход и прилагането на съвременните по-ефективни терапевтични средства, днес 5-годишната преживяемост е приблизително 67% . Ракът се превръща от стигматизираща болест на обречените в хронично заболяване, което е лечимо и преодолимо.
Съвременните гайдлайни на престижните международни организации подчертават необходимостта от прилагането на непрекъснати онкологични грижи, които осигуряват постоянна, координирана, непрекъсната и индивидуализирана, медицинска и психосоциална подкрепа за болните с рак през всички етапи на заболяването – от поставянето на диагнозата до края на лечението, възстановяването, пълното оздравяване, проследяване или евентуални рецидиви и палиативни грижи. „Непрекъснатата грижа е пътят към по-добро бъдеще за хората, които преминават през онкологично заболяване – не само като пациенти, а като личности.“
По този начин се намалява риска от прекъсване на лечението, улеснява се навременното откриване на рецидиви, осигурява се психологическа устойчивост, повишава се удовлетвореността на пациента и се подобрява качеството на живота. Тези хора са преживели тежкото заболяване и трудното лечение и искат да живеят пълноценно и достойно. Желаят да изглеждат добре, да бъдат харесвани и обичани…
Често „границата между красотата и здравето е изключително тънка“ Кожата е огледалото, в което се отразява целият организъм. Състоянието на лицето показва здравословния статус, настроението, духа и чувствата.
Онкологичният пациент
Преживял рак (или „оцелял след рак“) е човек, който е диагностициран с рак и е преживял болестта – независимо дали вече е преминал през нея или все още е в процес на лечение и дългосрочно възстановяване или живее с добре контролирано заболяване и минимални симптоми. Това определение обхваща хората от момента на диагнозата нататък, които живеят с рака или след него.
Човекът, оцелял след рак, е значително по-крехък от този, който никога не е преживявал това. Влиянието на тумора и неговото лечение може да продължи дълго време, причинявайки по-голяма податливост към инфекции, промени в имунния отговор или влошаване на предшестващи състояния като диабет или сърдечни заболявания. Кожата, косата и ноктите често се увреждат от онкологичното заболяване и провежданото лечение. Кожната и лигавичната бариери, които са първата защита срещу инфекции и други външни фактори са нарушени от проведените инвазивни процедури (катетри, операции и други манипулации) или приложените лекарства. Химиотерапията може да предизвика повишена трансепидермална загуба на вода, дехидратация и намаляване на себумната секреция. По този начин се компрометира още повече защитната функция на кожата. Някои таргетни и имунологични препарати могат да предизвикат развитието на нежелани кожни реакции и увреждания. Лъчетерапията предизвиква некроза и апоптоза на епидермалните клетки и намалява производството на естествени овлажняващи фактори и междуклетъчни липиди. Тя уврежда бариерната функция на кожата и благоприятства бактериалните и гъбичните инфекции.
Оцелелите след рака често се сблъскват с редица физически, емоционални, социални и финансови трудности – дори след успешното лечение. Побеждаването на болестта е огромен успех, но животът след това не винаги се връща към „нормалното“.
Преживелите рак преминават през най-трудните физически и психически изпитания в живота, стават по-издръжливи и успяват да продължат напред. Те често са променени дълбоко – в начина си на мислене, приоритетите, чувството за време и стойност на живота. Понякога изпитват страх от рецидиви, физическа слабост или психологически травми. Независимо, че са уязвими, тези хора развиват дълбока вътрешна сила. Околните очакват „всичко да е наред“, след като лечението приключи, но пътят на възстановяване понякога е дълъг и самотен. Въпреки трудностите, тези хора са носители на надежда. Техните истории могат да вдъхновяват другите, както болни, така и здрави. Преживелите рак са живо доказателство, че ракът не е задължително краят и животът може да продължи.
Много от онкологично болните се превръщат в хронични пациенти, които желаят да имат добро качество на живот. Те искат не само да живеят по-дълго, но и по най-добрия възможен начин. По-голямата продължителност на живота и подобрените резултати от онкологичното лечение карат приживелите рака все повече да търсят медико-естетически козметични и възстановителни лечения, които минимизират нежеланите ефекти и стигмите, свързани с тяхното заболяване.
Ролята на естетичната медицина в онкологията се явява фундаментална, тъй като тя се намесва на няколко нива: в превенцията, по време на лечението (химиотерапия, лъчетерапия, хормонотерапия, имунотерапия и след операция) и в минимизирането на страничните ефекти от проведеното лечение (промени в кожата и ноктите, мукозит, изгаряния, алопеция, загуба на вежди, вагинална сухота, лимфедем, загуба на тегло, гадене и повръщане, проблеми със съня, проблеми в сексуалните отношения, храносмилателни нарушения и др.).
Поддържането и подобряването на качеството на живот е една от главните цели на грижите за пациента. От 90-те години на миналия век, значително нараснаха усилията за постигане на по-добро качество на живот за онкологично болните. Качеството на живот в момента е една от ключовите променливи в онкологията, чиято значимост нараства и става толкова важна, колкото са другите медицински променливи, като оцеляването или терапевтичния отговор.
Изборът на подходящо мултидисциплинарно терапевтично поведение, изисква да се поддържа възможно най-доброто качество на живот.
Много важно е след лечението пациентът да запази добра представа за себе си, да не се притеснява от своя външен вид, защото това е ключов фактор при възстановяването от болестта. Ниската самооценка често води до тревожност, депресия и социална изолация. Добрият външен вид дава самочувствие и вяра на пациента, че заслужава уважение, любов, успех. Положителната самооценка има терапевтична сила, която благоприятства имунния отговор и адаптацията към промените, свързани с болестта. Днес никой не се съмнява, че естетичната медицина играе важна роля в континуума на онкологичните грижи.
Голяма част от преживелите онкологично заболяване са хора в млада възраст, при които поддържането на висока работоспособност е от съществено значение. През 2017 г. 63% от оцелелите от рак са продължили да работят или са се върнали на работа веднага след лечението. Причинените от рака и неговото лечение функционални, когнитивни и физически промени (промени във външния вид, белези и др.) при тези хора силно повлияват тяхната реинтеграцията в работата и причиняват несигурност, мъка и страх. Добрата самооценка, свързана с външния вид създава самочувствие и увереност и влияе на възстановяването, на психичното здраве и на мотивацията на пациента за работа и професионална реализация.
Естетичната медицина
В съвременното общество физическата красота е станала важен фактор в живота на хората. Увеличава се броят на пациентите, търсещи медицинска консултация по естетически причини.
Значително влияние върху процеса на социалната адаптация има самочувствието, произтичащо от начина, по който се възприемат личностните и особено физическите качества на човека. Дисморфофобичното, негативно възприемане на външността може да доведе до патологични състояния (дисморфизми и дисморфофобии). Психосоматичните разстройства, в резултат на ниско самочувствие поради естетически причини, са чести и не могат да бъдат игнорирани от лекарите. Според СЗО, здравето е „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липса на болести или зависимости“. Красотата, основана на концепцията за здравето, е социално благо и следователно е полезна за всички. Това разбиране за красотата достига до здрави и до болни.
Естетичната медицина възниква във Франция в началото на 70-те години на миналия век със създаването на Френското дружество по естетична медицина, основано от д-р J.J. Legrand и скоро се разпространява в Италия, Белгия и Испания. Основната ѝ цел е да отговори на социалните нужди и състоянията, които официалните медицински специалности не лекуват, тъй като в техния домен попадат само болестите. През 1976 г. националните дружества на тези четири страни създават UIME (Union Internationale de Medecine Esthetique) със седалище в Париж, който в момента има членове в 32 страни. Целта на UIME е да събере в единна научна програма, лекари от различни специалности, но с общ интерес към проблемите, свързани с естетичната медицина.
Днес естетична медицина се дефинира като „комбинация от предписания, действия, техники и медицински и/или хирургични процедури – последните ограничени до кожата, кожните придатъци, подкожната тъкан и повърхностната венозна система – посветени на промоцията на здравето, превенцията, диагностиката и лечението на аспекти, които са неестетични (или преценени като такива от пациента), конституционни или придобити, както и на лечението на състоянията на общ дискомфорт, които са следствие от физиологичното стареене“.
Естетичната медицина се развива ръка за ръка с анти-ейджинг медицината (медицина против стареенето) и регенеративната медицина, утвърждавайки се като важен фактор за благополучието и доброто качество на живот на общество. „Естетичната медицина е нова област на медицината, в която различни специалисти споделят целта за изграждане и възстановяване на физическия баланс на индивида. Лечението на физическите естетични промени и грозните последици от заболяване или нараняване, заедно с превенцията на стареенето, са може би две от най-емблематичните области на интервенцията на естетичната медицина“.
Днес фокусът върху мултидисциплинарния подход за постигане на непрекъснати грижи за онкологично болните е пътят напред, който позволява на лекарите да предоставят информация, превантивни мерки и лечение на симптомите и нежеланите ефекти, свързани с противотуморните терапии. Ракът засяга всички аспекти от живота на пациента, включително и неговите близки, което изисква комплексно лечение.
Мултидисциплинарното проследяване и лечение, което включва лекари от различни специалности, включително и специалисти по естетична медицина, може да допринесе за облекчаване на последиците от инвазивните процедури и нежеланите ефекти от противотуморните терапии. Преживелите рака желаят да се върнат към нормалността, да възстановят или да подобрят своя физическия вид, като коригират или отстранят последствията от болестта и проведеното лечение.
В тази връзка, много благотворно значение има рационалното хранене и микронутрицията, както и физическите упражнения в различните стадии на заболяването, водещи до положителни въздействия върху тези болни.
Важно е да се популяризира значението на „лечебната сила на самооценката“. Доказано е, че тя влияе върху самочувствието и реакциите на пациента, подобрява състоянието на ума, прави по-приятни личните взаимоотношения и по-леко приемането на лечението. Всички тези аспекти водят до по-добра прогноза, както е било доказано особено при пациенти с рак на гърдата.
Понастоящем все още малко се знае за използването на естетичните лечения в онкологията. В тези случаи работата на естетичния лекар е изключително важна за превенцията, ранната диагностика и възстановяването след онкологичното лечение.
Дерматологичните увреждания са едни от най-стресовите последици при онкоболните, тъй като са трайни признаци на болестта и приложеното лечение. Такива са хирургически белези, стрии, персистираща алопеция, хирзутизъм, телеангиектазии, лъчеви цикатрикси, лимфоедем, преждевременно стареене и загуба на обем. Те оказват силно въздействие върху самочувствието психичното здраве, поведението и възстановяване от болестта и като цяло, върху качеството на живот.
Естетичните лечения стават много търсени напоследък. Специалистите по естетична медицина разполагат с необходимите инструменти (филъри, пилинги, лазери, ботулинов токсин), за да се справят с всички най-важните естетични нарушения, но те трябва да се прилагат само със знания, опит и доказателства, адаптирани специално към онкологичните пациенти. Необходимо е да се работи върху практическото адаптиране на протоколите и гайдлайните за това как и кога да се действа, за да се съобразят с изискванията на пациентите и техните ситуации в континуума на раковото заболяване. За да се постигне това, трябва да се познават нуждите на пациентите, а лекарите да бъдат обучени и подготвени да дават адекватни отговори.
Това представлява вълнуващо предизвикателство, което поражда необходимостта от създаване на специалисти по качество на живот и медико-естетически грижи за онкологично болни. Професионални и пациентски асоциации са разработили и предоставили на пациентите и техните семейства ръководства за действие и наръчници, в които се предлага информация за възможните ефекти на онкологичните лечения върху кожата, косата, лигавиците или ноктите, както и медицински естетични продукти и лечения, които ще подпомогнат грижата за самочувствието.
Създава се необходимост от нова дисциплина – „онкоестетика“ – насочена към подобряване качеството на живот на онкологичните пациенти, избягване на стигматизация, насърчаване на самооценката, подобряване на самочувствието и едновременно с това укрепване на имунната система. Тази дисциплина ще помага на пациентите да обичат себе си, да се грижат за себе си и да приемат себе си, излизайки по-силни от този процес. Качество на живот означава цялостно здраве на пациента, не само липсата на болест, но и положителното физическо, психологическо и социално благополучие, както и силата отново да се върнат в нормалния живот.
Естетичната онкологична медицина е млада дисциплина, но не е лишена от научна прецизност; вече има научни публикации, които гарантират безопасността на различните медико-естетически лечения, които могат да бъдат предложени на този тип пациенти, както и това, което може да се счита за необходима част от мултидисциплинарните звена за цялостна грижа за онкологични пациенти.
„Днес и в близко бъдеще естетичната медицина и антиейджинг медицината предлагат на нашите пациенти, които сега живеят по-дълго, по-добро благополучие с естетични лечения за стареене на кожата и лечения за общо стареене. Естетичната медицина е във възход, но всички лекари трябва да бъдат правилно обучени, за да бъде бъдещето светло“.