ИНТЕГРАТИВНА ПСИХОТЕРАПИЯ И ПСИХОДЕРМАТОЛОГИЯ В МЦ „МЕДИКО ЕКСПЕРТ“

Съвременният начин на живот, хроничният стрес и социалните предизвикателства, свързани с телесната естетика оказват въздействие върху психичното равновесие и идентичността на пациента.

 

МЦ МЕДИКОЕКСПЕРТ: ПИОНЕР В ПСИХОДЕРМАТОЛОГИЧНАТА ГРИЖА ЗА БЪЛГАРИЯ

В МЦ Медико-Експерт психологичната помощ е част от цялостния мултидисциплинарен подход в разбирането за пациента като уникална биопсихосоциална система.  Тук предоставяме иновативен за страната модел на комплексна психодерматологична терапия. Ние следваме и прилагаме най-съвременните международни стандарти и постижения в дерматологията, които включват изследването на  неразривната връзка между кожата и психиката, с ангажираност към лечение, което винаги поставя благосъстоянието на пациента на първо място:

Акнето в зряла възраст представлява значително предизвикателство за възрастните индивиди, оказвайки влияние върху социалното представяне на личността, избора на партньор, поставянето и реализирането на професионални цели. Многогодишното неуспешно лекувано акне се характеризира с тежки психосоциални последствия за страдащия – ниска самооценка и висока тревожност, които стават причина за самоограничаване в личностното и кариерно развитие, за социална самоизолация и разстройства на настроението. За разлика от пубертетното акне, което е донякъде социално приемливо сред връстници, които също имат подобна кожна симптоматика, акнето в зряла възраст носи със себе си риск от сериозна стигматизация. Индивидът може да отключи депресивни симптоми и да изпитва срам и гняв, които допълнително затрудняват социалната интеркция и  адаптация. Неуспешното и продължително лечение на акне постепенно води пациента до отчаяние и може дори да снижи доверието в лекуващия лекар.

Важен фактор в патогенезата на постадолесцентното хронифицирано акне са нерядко грешни поведенчески стереотипи, често  от обсесивно- компулсивният спекър (акне екскорие). Нашата психодерматологична терапия адресира психоповеденческите механизми зад влошаването и хронифицирането на акнеичната картина и преодоляването им.

Хронични дерматози: (екзема), атопичен и себореен дерматит, псориазис, уртикария. Научните данни потвърждават тясната връзка между психоемоционалното състояние и протичането на тези заболявания. Психофизиологичните механизми на стреса афектират патологичната симптоматика чрез повишаване на възпалителните медиатори, нарушаване на кожната бариерна функция, активиране на невро-имунни взаимодействия. Цикълът „сън-дерматоза“ представлява особено недооценен психопатофизиологичен феномен. Нарушеният сън екзацербира дерматологичната картина, което от своя страна провокира безсъние чрез интензивен сърбеж, хронична болка, психологичен дистрес и нарастваща тревожност. Психодерматологичният терапевтичен подход цели прекъсването на този патологичен кръг.

Психодерматологична терапия и психо-онкоестетика: Онкоестетиката не се свежда само до борба с физическите странични ефекти от лечението на онкологичния пациент върху кожата, косата и ноктите. Тя представлява цялостен подход, чиято крайна цел е да възстанови качеството на живот, повиши самооценката и социалната увереност на пациента. Истинското оздравяване настъпва, когато пациентът започне да се чувства пълноценен в собствената си кожа и да възвърне позитивна връзка със своя телесен Аз-образ. Именно тук онкоестетиката и психологията са мошни съюзници. Заедно те формират холистичен модел на грижа, в който подобряването на телесната външност и укрепването на психичното благополучие работят в синхрон, за да помогнат на онкологичния пациент да се почувства отново уверен и пълноценен. Интердисциплинарният подход цели да се преработи травмата, свързана с промяната на външността, преобразяване на негативния Аз-образ и мотивира пациента да се обърне към онко-естетични процедури

Синергията: Онкоестетика + Психотерапия:

Психотерапията помага на пациента да приеме себе си и да премине от пасивна позиция на страдание към активна роля в собственото възстановяване. Онкоестетиката е мост между тялото и психиката, необходим за цялостното възстановяване на пациента.

След онкологично лечение, външността носи видими отпечатъци, напомнящи за болестта. Това може да предизвика проблеми с идентичността, особено когато пациента не се разпознава в огледалото и тенденция към социална изолация, поради страх от критика и стигматизация. Онкоестетиката се фокусира успешно върху борбата с физическите странични ефекти от лечението. Белезите след хирургична намеса могат успешно да бъдат заличени с лазер. Лазерното отстраняване на бенигнени дерматози, придаващи «състарен» изглед на кожата, или са свързани с ерупцията на паракератози като част от паранеопластичният синдром (Leser–Trélat), чери ангиоми, соларно лентиго, соларна кератоза, мелазма стукокератоза, както и различни реконструктивни, естетични и дерматологични процедури за освежаване на кожата на лицето целят да възвърнат себеувереността.

 

 

ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНА ПОМОЩ ЗА НАЙ-БЛИЗКИЯТ КРЪГ НА ОНКОЛОГИЧНИЯТ ПАЦИЕНТ. 

Целта е:

Близките  да се научават да се справят с емоциите си по здравословен начин, вместо да ги подавят, както и да участват ефективно в грижите, без да жертват напълно себе си и запазят собствената си идентичност и психично здраве.

Психотерапевтичната грижа за тях е от особена важност защото именно най-близките стават „вторични пациенти“ – хора, чийто живот също е коренно променен от болестта. Те носят тройна тежест:

  • Емоционална: Преживяват собствената си болка, страх и скръб, гледайки как близък човек страда.
  • Практическа: Стават негов помощник, шофьор, координатор на лечения – роли, за които рядко са подготвени.
  • Социална: Често се изолират, за да се посветят изцяло на болния, и губят връзка с приятели и личен живот.
  • Те са критична опора за самия пациент. Психотерапевтичната помощ им дава силата да продължат, което в пряка зависимост от благополучието на пациента.
  • Мълчаливите страдания са най-опасни. Близките често заглъхват собствените си емоции, за да не „натоварват“ пациента. Това мълчание се плаща с висока цена: тревожност, депресия и дори собствени физически заболявания.
  • Създаването на комфортна психологична среда е необходима предпоставка за опора и успешно психосоциално функциониране.